Загадъчно надникна под воалите
предзимно подранила вечерта,
лика ти със звездици очерта
и вместо мене с хладна длан погали те.
Прошепна полугласно нежно тайните,
на моята замлъкнала душа,
аз с шепа думи тихо се теша
броя без звук минутите безкрайните.
Разцъфват като хризантеми римите,
в красиви нежни, греещи слова.
Каквото ни е писано – това.
Тя – нямата любов на нелюбимите.