ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
Jul 10, 2012, 10:05 PM

Любовта на Сфинкса 

  Poetry » Love
1098 0 20

 

За теб издигнах тази чудна пирамида в  Гиза,

от  обичта  ни  - от Сахара по-гореща...

и  Сфинкс останах вечен, с  вкаменена риза,

за да  ми  свети  като слънце  тя  насреща...

 

Пасатът южен във душата ми шепти мечтите,

които не успяхме с устни да докоснем

и изгрева, и Орион  със поглед  питам  -

на Озирис  ли си в небето ти  на гости...

 

Ако измине  любовта ни хиляди години

и времето във мумия, от завист, я превърне,

ще се разпадна на мечтите си пустинни,

с надеждата в безкрая нейде да те зърна...

 

аз зная, че  и  бурите не ще да ме пожалят,

ще чакам векове  - с очи  пак да срещна,

и  Нил пресъхва  в мен  от  спомените стари -

о, Нефертити,  моя земна  обич  грешна...

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления, думите не стигат да опиша душевната ми наслада от твоите стихове
  • Ето значи, защо му е окапал носа на Свинкса!!! От лИбоФ
    "Ако измине любовта ни хиляди години
    и времето във мумия, от завист, я превърне,
    ще се разпадна на мечтите си пустинни,
    с надеждата в безкрая нейде да те зърна..."
    Поздрав от мен
  • Прекрасно!
    Много чувственно и докосващо!
    Поздравления!
  • Благодаря Ви, Петя, Елица, Комеон, Алина, Нина, Ачо, О...Порчева, Силви, Елена, Нина, Славяна, Галина, Милена, Силвия, Илко ...
    Много ме зарадвахте със съпричастието си и добрите думи.

    Благодаря и на теб, Пер, че си опитал да вникнеш в стиха ми...Със съзвездията малко си се поувлякъл - става дума за бог Озирис, а не за съзвездие в случая, по-логично е да идеш на гости на някой бог в отвъдното, особено ако си невероятна жена и фараон като Нефертити, символ на красотата и плодородието. За посоките съм на мнението на Славяна, и благодаря за нейното застъпничество пред вашите знания и увереност, драги Пер. Трудно е да достигнеш до мислите и идеята на автора понякога, не го приемам като слабост на творбата - духането на пасата от юг... В поезията всичко е позволено, можеш да застанеш на челна стойка и пред Бог, стига да е убедително и емоционално, добре изказано и грабващо, ритмично и поетично. Показал съм сфинкс, защото е твърде величествен, и се усеща Божественото в него, одухотворил съм неговата любов, и липсата на точна научна истина не ме притеснява. Идеята ми е, че това е някой от фараоните, които са обичали Нефертити или някой друг влюбен в нея... Е пак започнах да обяснявам, макар да смятам, че поезията трябва да се усеща, а не да се обяснява...но напоследък все има неразбрали и критикуващи ме за това, че пиша без да мисля...
    Поздрав и хубава вечер на всички!
  • Съвършено вярно, StrikingWeather, че Авторът има право да определя откъде духа вятърът. Както има и право да публикува снимка на това как си представя лирическия си герой. Както и има право да кара същия лирически да пита едно съзвездие къде е любимата му и дали не е на гости на друго съзвездие. Никой не спори за тези права на Автора.
    Обаче пък Читателят има право да харесва или да не харесва сменената посока на постоянните ветрове. Както има право да харесва или да не харесва, че му показват що е сфинкс, защото все пак Читателят не е малоумен. Както има право да харесва или да не харесва подхлъзването със съзвездията, защото може пък и да е чувал, че Орион и Озирис са двете имена на едно и също съзвездие, само че в различни култури.
    Но най-важното, StrikingWeather – Читателят има право да изказва в писмена форма какво харесва и какво не харесва! Нали?...
    Както и да са моли със сплетени пръсти или само с допрени длани да не му отнемат това право.
  • Доста интересен,помпозно-царствен...!!!
    Благодаря ти за смелостта да го публикуваш!
  • Да! Прекрасна Поезия!
    Дерзай, приятелю!
  • Прекрасна любовна Поезия!!!
  • Моля да простите метеоролого-климатологичната ми забележка, но понеже Довереница го каза твърде деликатно и поетично, и заплеснат по поетичното май не разбрахте същината, та затова го заявявам в прав текст - пасатът в Египет и преди пет хиляди години, и сега все си духа от една и съща посока - от север-североизток. А криенето на незнанието зад гърба на поезията по същество си е вид парвенющина. Все си мисля, че обща култура и поезия вървят ръка за ръка...
  • Прекрасна поезия!
  • !!!
  • !
  • Великолепна поезия, Мишо!
    Благодаря!
  • Великолепен стих, Михил–Огнян!
    Радвам се, че прочетох.
  • Морски поздрави, поете*!
  • Илко, благодаря ти, приятелю!
    Доче, много харесах стихчето ти Благодаря!
  • " И по-велика обич не знаят боговете",
    която носи вятърът и камъкът разказва...
    Разменят се местата посоки юг и север
    но любовта единствена посоката запазва...

    Поздравления, Мишо!
  • Ами попрочети тук там, за да разбереш...
    Аз няма вечно да ти обяснявам, но ако държиш много, мога да ти направя анализ за всяка дума и вложения смисъл...Само кажи!
    Поздрави, Митко!
  • Доколкото зная ( понеже чета чат-пат) пирамидите ги беше построил Валери Станков...
    А другото - пълнеж от който нищо не разбрах, сори...
  • И аз ти благодаря за добрите думи,Галя!
Random works
: ??:??