За теб издигнах тази чудна пирамида в Гиза,
от обичта ни - от Сахара по-гореща...
и Сфинкс останах вечен, с вкаменена риза,
за да ми свети като слънце тя насреща...
Пасатът южен във душата ми шепти мечтите,
които не успяхме с устни да докоснем
и изгрева, и Орион със поглед питам -
на Озирис ли си в небето ти на гости...
Ако измине любовта ни хиляди години
и времето във мумия, от завист, я превърне,
ще се разпадна на мечтите си пустинни,
с надеждата в безкрая нейде да те зърна... ...