Разпръсква вятърът листа,
нежно се понася над полето,
приседнал в скута на върба,
с надежда вдига взор в небето,
а то с тъга очи затваря ,
разбрало, че не може да го спре,
в силата си вятърът забравил
за любовта, която му отне.
В синевата се разнесе нежна песен.
Какво от туй, че няма да е лесно?
Без любов небето ще живее,
едва ли вятърът дълго ще вилнее, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up