Спомени минали, спомени стари,
мен навестяват ме често сега;
вечни сподвижници, вместо другари,
мисли ненужни пораждат нега!
Извор бездънен, сърцето свенливо,
цял живот пази вълшебния зов
и съкровеното чувство красиво,
плод на момчешката първа любов!
март, 2012
Иван Митов
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Стихотворението е част от поемата "Любовта на юношата", поместена в "Повеите на любовта" - първа книга.
Използвам случая да простя на онези творци, които прикрити зад маската на анонимността, охулиха, волно или неволно, трите ми творби: "Обич", "Учителката" и "Любов, любов".
На всички творци на "Откровения" - Светлина, Любов и много творчески успехи!