Усмивка истинска една съзрях,
Сред многото фалшиви.
Едни очи кафяви аз видях,
А в очите - две пламъчета диви.
Без да се усещам в тях се взрях,
Та те бяха толкова красиви.
За момент сама се аз възпрях,
Но ума ми изпиха сякаш самодиви.
Мислех си, че върша грях,
Че леко чувствата са неправдиви.
Но не беше грях, аз цялата горях,
Нашите сърца туптяха живи.