Here_Without_You (Яна)
23 17
Jan 29, 2007, 2:10 PM

Любовта не сполетява всеки 

  Poetry
811 0 4

Любовта не сполетява всеки

В ден прекрасен ден, изпълнен с мечти,

ти дойде при  мен и цветя ми подари.

Засрамих се и отвърнах поглед настрани,

това не те смути, ти красиви думи промълви.  

“Здравей, красива моя, жена на моите мечти,

ще мога ли с теб аз да поговоря и…”

Не оставих да довърши своите слова,

защото знаех, че я няма любовта.

 

 Оставих го с цветята в ръка,

да коленичи пред къщната  врата.

Избутах го грубо и безразлично,

а той се обърна и завика лирично:

 “Защо, с какво заслужих аз това,

да бъда отхвърлен пред твоята врата,

с букет от красиви пролетни цветя,

придружени от нежни слова?”

 

 Аз се обърнах, разплакана бях,

провикнах с все силен глас:

“И аз като теб, отхвърляна бях,

но не от втори, трети ,

и в един мрачен ден аз прозрях,

че любовта не сполетява всеки!"

© Яна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Имаш сетива, "отвори ги"...Можеш да обичаш, позволи го...
  • Текстът носи страхотно прозрение - удържането на любовта се постига не от всеки.
    Поздрав!
  • Преградите,които градим понякога пред себе си,са често най-реалистичната причина за любовната липса...Не е лесно да се осъзнае,трудно дори и след това се променя,но само душевната отвореност би позволила да вкусим от тази "глазура"....
  • е, случило се е това, което очаквах-стана като всички онези, които те нараниха... може би наистина е неизбежно!
Random works
: ??:??