Любовта ни е игла, забодена
в ревера на онова сако на лятото,
от глухарчета ушито, в спомени...
Ти влизай, вратата е отворил вятърът.
Дъждът ли пак така ни изненада?!
Непромокаема е тази паяжина -
от неуморния плетач назаем,
с поръбени от ярко слънце краища.
Парче прозрачна теснина ни вмества,
светът за двама в паяжина се побира.
Запалвам тъмнината. Колко лесно
кибрит от светлина в зениците намирам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up