Пътища странни и незнайни
в мисъл търсят брод позлатен,
далечни, безкрайно непознати
чувства преплитат се в мен.
Бели камъни, скали огромни,
гори гъсти, зелен аромат,
вятър леко крилете ми гали,
пътища в лъчи шеметно горят.
Но аз не вървя, аз просто летя,
от мен се сипят стружки златни
над синьо море, над пясъци сухи,
тази красота от любов заблестя.