Любовта прилича на Деня?…
Красива като изгрева,
невярна като вятъра,
променлива кат мартенския ден,
вървим сами нанякъде,
не питам Те неискрено,
въпросите натрупват се във мен…
Очите ти поглеждат ме,
и палят в мене същото…
Дали ще бъде винаги така?…
А Слънце пак напекло е
и точно над главите ни
напомня за самотната Тъга…
Красива като Залеза
със огнените погледи,
косите Ти със пурпорен обков…
Въпросите се срутиха.
Денят убит отиде си,
отиде си поредната Любов…
01.32
10.02.2009
© Манол Манолов All rights reserved.
Поздрави!