От сутрин до вечер постоянно,
все си пиян.
Олян от болката изчезваш
във въображаемия блян.
Не мога да те съдя.
Казват болест е това!
Със слова опитвам да те върна,
като сова край теб кръжа.
Не чуваш!
Слушаш дявола в теб.
Как очи да извърна? -
не беше такъв.
Искам да те прегърна,
алкохолът казва "стоп".
Любовта като сняг се стопи!
Прилеп кръжи и вещае гроб!
На всички майки-страдалки
© Василка Ябанджиева All rights reserved.