по "Последна радост" на Йордан Йовков
Люцкан гори в червени пламъци,
а дъжд цветя краси трупа му жален.
Букет бегонии, сияйни в росни блясъци,
живот желае - Богу веч предаден.
Люцкан гори - горят и небесата
за лайката, невинна и зелена.
В червени пламъци изгарят тук цветята,
с един-едничък боен вик: "По-е-ма!"
Люцкан изгаря веч. От неговия гроб
ще порасте навярно хризантема.
Нашепва тя: "Прощавай ме, любов! ...