Ще си вържа люлка -
за небето.
И ще чакам
да ме залюлееш.
Ето, вече пърха ми сърцето.
Ще изхвръкне.
Ще се запилее.
Боже,
колко мъничко ми трябва!
Да ме види,
да ме заобича.
Да не пита,
лудо да ме грабне.
Да ми каже:
"Моето момиче!"
© Елица Ангелова All rights reserved.