Отново се завръщаме

тук - в люлката на огъня.

И сякаш се прегръщаме

ту с дявола, ту с бога.

Във себе си политнали,

усещаме как падаме,

а кръста и молитвата

захвърляме на кладата.

На огъня обречени,

от огън се избавяме -

от този свят отречени,

от онзи - благославяни.

В подземия, в поднебия,

по пътища и пристани,

приели с болка жребия -

да сме лъжа и истина.

Обятия - разпятия.

Жита. Синчец. И макове.

И вечните понятия

се смесват както някога:

Началото - със края ни,

и пепелта - със огъня,

и пъкълът - със рая ни,

и дяволът - със бога.