Люлка в лозето
Люлее ме ръждива люлка –
тя скръцне, аз – след нея,
а по лозите стъпва „суховея”
сещам го, макар – и с „бурка”.
Защо сред лозето, на круша
дядо я е вързал – едно въже дебело
с дъска връз него (тъй са люлките на село)
и ръждата, може ли да е от суша?!
Или от стискане на зъби скърца –
да ме удържи (сирачето е натежало)
както и преди. А сърцето, вие на умряло ...