Люлката на равана
Крив живот. Скапан град - до уши пълно с кал.
Дълъг път с празен джоб и сърце.
Ден след ден - конски ход. Кух живот - взел не дал.
Как човек, неживял да умре?
Ех, съдба...Ръб до ръб, гьол до гьол - няма брод.
Като кон със самар и юзда -
само път, само кал. Падна се тъп живот.
Крак пред крак на инат го вървя.
Крехък смях, плюшен лъв, рокля клош от басма.
Две очи, куп мечти. - Аз ли бях?
Тегав ден, мъчна нощ - няма сън чак до два.
Сив живот. Как да е, го живях.
После - знам. Сетен път - този свят бях му гост.
Лош късмет - спънат кон без крила.
Плитък гроб, рохка пръст, дървен кръст, надпис прост:
"Цял живот все една ме люля."
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това унило тътрене през живота е много добре предадено чрез ритъма на стиха.
(Да ме прости voda /Елица Ангелова/, но никъде не виждам "жив ритъм" и "бодро звучене".)
. -
Допада ми стила, облечена идея е...
-
Ами, Рег, успяла си да ти кажа. Усещането ми за теб е, че каквато и форма да избереш за да облечеш идеята си, все ти се получава.
-
Много ми хареса ритъмът, тактуващ навъсените мисли!
-
благодаря ви за коментарите!
п.п. искаше ми се стихотворението да куца, като стара кранта и затова работих в малкопознатата стъпка „амфимакър“. -
Уплътнен и обобщен художествен образ на несъвършения съвременен свят, на преживяванията на също толкова несъвършения човек. Апокалиптична картина, безнадеждност , инволюция, смърт - словесно-графично сюрреалистично описание на света.В центъра на вниманието е въпросът за смисъла на човешкия живот,поставен без патетика и без оплаквачески жестове.Споделена опитност!Огледалото е чуждата рефлексия.
Поздрав за стихотворението, Рег! -
Тъжното чувство се компенсира с живия ритъм и бодрото звучене на стиха,
за да не се стигне до мрачен песимизъм.
Една осъзната равносметка на живота...
, -
много въздействащо.настръхнах докато го чета...
-
Две очи, куп мечти. - Аз ли бях? С едно изречение си казала всичко за живота!
-
Мрачен и хубав стих - от любимите ми! Поздравление Радост!
И за разтуха от:
"Крив живот...
конски ход...
Кух живот...
само кал...
Крак пред крак...
Тегав ден...
Сив живот...
После знам...
Сетен път...
Лош късмет...
Плитък гроб...
дървен кръст...",
моят музикален поздрав:
http://www.youtube.com/watch?v=Z0uknBJc8NI
С топли чувства: Мисана -
Възхищения за пекрасния стих! А плиткият гроб нека да чака....
-
Дано това е вече отминал живот.
Приемам стиха, все едно е написан след регресивна хипноза.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Въпреки рекордното количество ударения, динамиката не е голяма. Това се дължи на множеството елиптичните изречения, ощетени откъм глаголи. И се получава това кретане в раван.