Люляци

May 19, 2015, 9:05 PM

Poetry » Love

735 0 7

Накъсах люляци от твоя смях…
и крача със букета в тишината.
Едва ли женското във теб разбрах -
утробата на слънчевото лято.

Едва ли осъзнах, че ти си цвят…
желаех само аз - дъждовно да те имам
Валях… Валях като измръзнал град…
Попарих нежността ти... И убивах…

Сега си есен, опростила грях…
Жълтееш от несбъднатост предишна.
Жената е парченце шоколад
със вкус на тъй пияни вишни…

Обичам да те гледам като сляп…
тогава от очите ми се лееш..
Без теб съм онзи уморен хлапак,
който с докосването ти живее.

Не си до мен и аз не съм до теб…
какво по страшно от това – не зная,
но крача с люляковия букет,
събрал в ръката ми безкрая…

Please sign in with your account so you can comment and vote.