Люлякова надежда
Кокиче се показа. И сред снега натрупал,
раздипли скромно бялата си рокля.
Разпърпан февруари, към края си, издухал,
остави преспи, дъжд, мъгли и локви.
Завърнал се, отново гнездо ще свие щърка,
грижливо струпал съчки край комина,
през който, севернякът най- после ще изпърпа
изгонен, от горящата камина.
Морето ще разгъне солената си риза.
Вълните му пенливи, ще рисуват
безкрайни, дълги струи, подгонени от бриза. ...