Feb 23, 2008, 8:10 AM

Люлякова нощ 

  Poetry
448 0 2
 

Люлякова нощ

  

 

 

Пред погледа на кратката ми младост,

в навечерието на прохладна майска нощ,

подадох ти ръка да останем с теб до старост,

докато угасне пламъкът на малката ни свещ.

 

Ти кротко, без страх  пое ми ръката

и тръгнахме бавно по дългия път,

по който посрещахме и изпращахме с тебе зората

и ни събираше и разделяше само сънят.

 

Събирахме спомени от горчиви усмивки

и си прощавахме всички казани думи,

и белязахме дните с горещи целувки,

и вървяхме без посока по безкрайните друми.

 

Сега сме си пак двамата по същото време

и всеки е различен и един и същ.

Преглътнали тежестта на житейското бреме,

аз пак ти подавам ръка в люлякова нощ...

 

© Някоя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??