Sep 8, 2011, 9:32 PM

Лъв 

  Poetry » Love
785 0 15

Лъв

Не, не е грях, но все така си мислиш
и сякаш брошка ти блести в яката,
и помниш още - всяка дума-истина,
когато в Рая шепнеше змията:

Да, силен е и смел - но твой ще бъде, 
помни, че има той врата в сърцето
и хубостта ти ключ е безразсъден,
а нежността ти - дръпка за резето...

на Времето, посяло се в плътта ти
с глада, неустоим на тръпен зов...
и къс по къс му хвърляй любовта си -
мъжът е лъв - оглозгал порив нов...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??