Мразя онова дърво,
което ни беше свидетел.
Мразя онази луна ,
която телата огря.
Мразя тревата, мразя дъжда,
мразя всичко,свързано с нощта.
Не чувствам, не виждам,
не мога да дишам!
Не ден, нито са два,
цяла вечност съм така!
Вече не плача,нито крещя,
примирих се с Тази Съдба.
Но нека! Нека да бъде така!
Душата ми не ще посрещне
два пъти смъртта!
© Пандора All rights reserved.