Нарече ме боклук... Да, прав си! Вярно! Приех боклук в живота си, така е! Редуват се обида с изневяра, скандали с унижения... Кошмарно! Какво пък, давай! Мачкай ме, ти можеш! Стъпи с душата ми, забий пета - и - мачкай! Вината за това е само моя - останах с теб... Да, знам, че съм глупачка!!! Разсипа ми душата, разпиля я... Разпръсна като дим мечти, стремежи... Унищожи ми вярата! Накрая погреба в мен разбитите надежди... Е, хайде, мачкай... Малко ми остана... Убий ме, но недей ме унижава! В мен няма място за последна рана... Не може вечно все да се прощава!
Никой, никого няма право да унижава.
Човешкото достойнство е изконно право!
А прошката е благородна, но си има лимит, после следва пренебрежението.
Силен стих!
Прегръщам те!
Баба ми никога не омиташе хамбара докрай-може да е било особен вид суеверие ,но един шиник зърно винаги имаше! Разбирам те,но събери сили и се огледай-може пък да откриеш Кривич Кутрулица-шепа зимна пшеница-това значи. Успех! Зем.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.