Под колелата на грабливата му птица
изхвръкнаха пера – като вода.
Бе погледът му яркочерен – като спица,
пробягваща сред пръски резеда.
По балната ми рокля се оттече пяна,
а Принцът с кадилака – отлетя.
Под токчето ми, счупена надве, остана
в парченце плат, настъпана, нощта.
Коприна в хладен синкав огън и разперен
под миглите ми тъмен земен трус.
Изчезна бързо, мачо, но ще те намеря –
запомних номера ти наизуст.
4.11.2019
https://www.youtube.com/watch?v=7LmQj0Oj5N8
https://www.youtube.com/watch?v=7eVPXAWTTAg
© Мария Димитрова All rights reserved.