Поне да можеше, Боже, да съмне.
Да не се дави небето в потоп,
чанове нейде далеко да звъннат,
длани да свият ръкойките в сноп.
Толкова здрав, че да бъде начало,
есенна притча за следващ живот –
с дете да качиш високо стъпало,
ехо да бъдеш в сълзата на Бог.
Да се смири и човешкото его,
и онзи леден безпаметен гняв,
който е всъщност дългия преход
от смърт към живот – най-здравата сплав. ...