– Мадам, по тъмна доба нежна среща...
... то бихте ли рискували вий с мен
и давам обещание за жеста...
знам славата си, но съм джентълмен.
– Разбирам неотложната ви спешност
и откровено мъжкия момент,
надяващ се на женската ми щедрост,
но ми предлагате експеримент.
– Не мисля. В операта имам ложа,
спектакълът - "Сън в лятна нощ" - е нов...
(направо мога да се обзаложа –
ще бъде доста интересен лов).
– В съмнение съм, мон ами, съзнавам,
така като Ви слушам сте софист,
но верен ви е тонът аз признавам –
да чуя искам новия солист.
В операта:
Костюми и шикозни тоалети.
Перуки, бенки, пудри, ветрила...
проблясват любопитните лорнети.
(без полза е да мятате игла)
Ложата:
Поглежда го зад фина воалетка –
приседнала в бароково кресло,
а той си мисли: "ах, каква кокетка!",
усмихнат зад монокъл от сребро.
Но как да ѝ предложи тук се чуди
антрактът да се случи у дома,
та да приключи с тези пеперуди
и свършва първо действие. С кама.
Антрактът:
Въпроса тъкмо да повдигне, дама
с усмивката на зъл мастиф изгря...
– О, мон ами, да ви представя мама!
... тук вече мъжеството му... умря!
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.