katenikolova (Екатерина Николова)
11 1
Jun 22, 2012, 10:42 AM

Мадона 

  Poetry » Other
458 0 2
Когато мама си отиваше
със укор ням и в самота,
в застиващите ù зеници
потрепваше една сълза.
Една сълза изплака мама.
Животът ù във нея се събра,
а надвечер, когато мръкна,
безмълвно си отиде от света.
Разплака се небето от тъга.
Изгря звезда на небосклона
и там остана ярко да блести
с лика на мама - моята мадона.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??