В най тихия вечерен час
Славей извива с нежен глас
любовна песен вдъхновено.
От дарбата му възхитено,
едно Магаре го попита:
- Камбанка ли е в тебе скрита,
или пък флейта с чуден глас?
О, моля ти се, братко, аз
желая страстно да открия
таланта ти къде се крие!
Кажи, какво ми е потребно,
да зазвуча и аз вълшебно?
Каква храна с късмет улучи?
Кажи ми, как да се получи
и мойта песен благозвучна,
да не звучи тъй грубо, скучно?
- С мушици храня се, с росица -
отвръща тази скромна птица -
но аз не знам дали в храната
е тайната на красотата.
По-скоро, мисля, от сърцето
вълшебството е, братко, взето...
Но Марко края не дочака.
Щастлив се втурна в ракитака
да хване някоя мушица,
да се напие там с росица.
На тази "творческа" диета
живя магарето превзето
от понеделник до неделя,
без зоб, без слама и постеля.
Но, жалко, слава не дочака,
от глад "опъна той търнака"!
Та ето ти съвет от мен:
не всеки с дарба е роден.
Но ако имаш разум малко,
не би изглеждал смешно, жалко,
да търсиш почести и слава там,
дето друг ги заслужава.