Аз съм тих, есенен влак,
който мрази да спира на гари,
кашлям с глас, ръждавеещо благ
от изпушени гадни цигари...
Влача някакви дребни неща...
три вагона мечти – изтънели,
две купета с бездомни сълзи,
в коридорите спят уморени
крехки, малки, безцветни мечти...
Аз съм влак, чийто жълти очи
(от горещото слънце наесен)
пише с прави, дълбоки следи... ...