Магично е, и магнетично!
Такава пламенна любов!
Изпълнена с най-нежната въздишка
и молещ стон...
Като ридание на падащатите капки,
отронени от нощното небе
са звуците на дланите ти нежни,
говорили по мен...
Като стенание на шепот горски,
докоснали звезди, луна, небе,
са устните ти...
Със тях по мен написа стих,
красив и много нежен!
Сега го шепне синьото небе,
а вятърът притихнал слуша.
А после ще го разнесе
над всичките морета и реки,
над всички върхове и планини,
над залези красиви, тихи утрини!
Ще оживява любовта ни
във нежната усмивка на дете,
на влюбените във вплетените длани,
във нощните въздишки топли!
Магично е! И магнетично!
Било е писано да е така...
© Евгения Тодорова All rights reserved.