В среднощни улици вървях,
през лунните лъчи промъквах се
и сред светулките дискретно се проврях,
от там с душа-фенер измъквах се.
Дали не слиза тъмнината
всяка вечер - горда, тайнствена и мъдра,
за да просвети нас бедните - чедата,
за да ни върне или вземе кръста.
И всяка вечер е различно тъмно
и бродим през различни улици, луни -
за грешните е прекалено дълго,
за мъдрите рояк светулки - ...