Пада нощта и сякаш с магия
се сплитат ръцете ни в нощния хлад.
Чувства събудени, мисли - стихии
бушуват. Обзема ни сладкия глад
за нежно докосващи кожата устни,
целувки от огън, изгаряща страст,
за галещи тялото медени пръсти,
за думи, прошепнати в сладък несвяст.
И слети в едно са и нашите чувства,
нежно проблясват два погледа в мрака,
сякаш секунда е всяка минута,
нощта отминава, не иска да чака. ...