Разкъсана от чакане сълза,
се спусна много плахо по ресниците.
Взривена от надежди тишина,
се потопи в безкрая на зениците!
Денят,стопен от недочакан миг,
от бързане , забрави да си иде!
Нощта-душа на влюбен романтик-
му подари безкрая на звездите!
И лятото – обветрено и босо,
прижурено от огнени криле,
заплело във косите златокоси
следи от тичащи по пясъка нозе- ...