Къде се раждат думите - не зная.
Това е тайна, някаква омая...
Къде извират римите - не виждам.
Далече е магичният им извор.
И стиховете сякаш не създавам аз,
по-скоро те над мене имат власт -
ръката ми използват за проводник,
а листът бял - за изповедник.
И сила някаква, по-мъдра от човека
им вдъхва смисъл, който в мен не свети.
По-древно е от мен това незнайно чудо -
то слово е и мъдрост... а и нещо друго... ...