Една светулка беше будна
в тунела на изпуснатите влакове.
Струваше си и последната секунда
на чудене, отказване и чакане.
Първо не бях готов, после не беше тя.
Воалът беше плетен от съмнения;
гласът ми бе момчешки и шептеше.
Сега е ясно! Клетките ми са сменени
и като луди на площад крещят:
<< МАгьоснице такава, как можа
да дефинираш с мигли любовта
и да превърнеш другите жени в мъже? >> ...