Как не те е срам да идваш чак сега
да идваш и да молиш да простя
пак да върнем любовта
и да възкрасим радостта.

Замълчи,спри да говориш все лъжи
престани,не разбираш ли от тях боли
разбери аз вече не вярвам
на твойта голяма любов няма да повярвам.

Махай се,върви при нея,
върви и виж я как се смее,
а сълзата на лицето неразбрана
завинаги ще бъде твоя рана.

Тя ще ти напомня за това,
какво загуби и какво пропиля
какво погуби и какво захвърли
и как любовта ни на вятъра я хвърли.

Няма аз отново да ти позволя
да разкъсаш на парчета моята
ти загуби разбери
върви си и на друга продаваи твоите лъжи.