Бяхме аз, майската зеленина, и младостта,
и любовта, разперила крилата си като орлица
над своята рожба - надеждата.
Бях аз, шарената прица
и след мечтите лудо тичах,
и сляпо вярвах, и обичах.
Сега сме аз и майската зеленина, и зрелостта,
и любовта, увита в мен като лозница,
натежала от сладки плодове.
Сега сам аз ту в рокля на светица,
ту се спъвам в грехове
и горя, и градя, и обичам. ...