Май-септември
За тебе старомоден съм навярно —
сантиментален тип, почти почтен,
а ти, мъже тормозила коварно,
какво ли си намерила у мен?
За май-септември темата позната
повторихме двамина, ред по ред —
зелено клонче свежо в планината
на дъб в полето пратило привет.
Да спя не мога — спомени прииждат,
на пролетна умора плащам дан,
на котката ти пухкава завиждам,
погалена от нежната ти длан.
А кажеш ли ми: “Чувството умира
и друг с душата ми в любов се сля.”‚
аз, ъгъл от сърцето ампутирал,
към миналото ще те причисля.
© Владимир Костов All rights reserved.