Щом синовете пораснат,
майките тайно скърбят.
Думите, диви потайници,
крият се, сякаш са грях.
Скърцат сърцата отмерено,
плачат горчиво, болят.
А във очи кехлибарени
сълзи кристални блестят.
Прагът детето прекрачило,
пътя поема само,
във хоризонта вторачило
погледа - зов за добро. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up