Студена вечер, плах ветрец листата гони
перонът празен, гарата глуха и пуста
Там, застанала сама, тихичко се моли
трепереща майка, целуваща кръста.
Син си да види как със влака пристига
как от прозореца в размах ръката си вдига
как със сълзи в очи ще слезе от вагона,
как веднъж завинаги ще свали пагона.
Изпратен да се жертва, изпратен да убива
за чужди интереси да даде душата си красива
Оставен без избор, без право, без глас
Настъпи изведнъж и неговият час ...