В поточето спокойствие цареше,
не се поклащаше ни лист, ни корен.
Жабокът цар блажено спеше,
уверен във народа си покорен.
Сред нощен хлад листа изгнили,
отпуснати лежаха над водата.
Тръстиките в покой се бяха свили,
отгоре бавно преминаваше луната.
В най-мрачната дълбочина краче протегна
на рака малкото синче юначе
и в тишината нощна, непрогледна,
започна, вярвате ли ми, да плаче. ...