Майка
Ще подминеш навярно.
Не е гледка особена.
Носи кокали в пликче
и накиснат стар хляб,
за да храни помиярите
(все въртят се по Коледа
покрай блока) и птичките -
да не вехнат от глад.
През април пак е там,
чака пролет с игликите.
Тук е боцнала жълта,
а отпред - във лила.
Ще приклекне едвам,
ще ги копне с мотиката.
И ще скубне покълнало
тънко стръкче трева.
Бай Стоян Бог го взе.
Вече седма година
некролога подменя
с треперливи ръце.
А синът? Стана зет
надалеко в чужбина.
Е, не се е оженил...
Но му плащат добре.
Не е млада съвсем.
Ала не е и сбръчкана.
То следите от грижите
не личат там отвън.
Самотата с остен
в дните бавно я ръчка,
а пък нощем я стриже
и изприда насън.
Беше някога хубава,
беше стройна... Макар че
бе почакала дълго.
да си свие гнездо.
После всичко изгуби...
Нова сметка за парно
днес държи тихомълком.
И до седмо число
ще я кара полека.
Само вестник и мляко,
за сърцето лекарства,
малко тор за цветя...
На сухар е изпекла
всички клисави хлябове.
И във нейното царство,
няма глад. Само тя.
Някой път й махни,
щом я видиш пред входа.
Ще ти върне с усмивка.
Ще се сети с тъга
пак за Трайко в Берлин...
Щял да идва за Коледа
да погледне под мивката,
че прокапва вода.
Ех, да можеше там
тя да иде, при Трайко...
Ще пести за билет,
ако рекъл е Бог!
Как се казва? Не знам.
Само знам, че е майка
на цветята, на псетата
и на целия блок.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Свързани произведения
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка, ...
Comments
-
Душата ми се сви... Напълни очите ми!...
-
Леле как ме разтърси само! Макар че го чета и коментирам за втори път. Като ток минават през мен думите ти, бе момиче! И сълзи замъгляват погледа, и нещо за гърлото ме хваща... Бог ти е дал голям талант и така се радвам, че вече се познаваме! Е, не сме се виждали на живо, но нека имаме вяра, че ще се случи!
А по отношение на това, че стиховете за самотните майки са станали много, бих казала, че изобилстват и тези за пролетта, морето, любовта, раздялата... Важното е да вложиш сърцето си в тях и да покажеш темата от нов ъгъл, по нов начин!
А ти го можеш, магьоснице на словото! Прегръщам те! -
Добре завърнала се, талантливо момиче!! Радвам се, че пак си тук!!
-
Благодарност и мен, хубаво е пак да съм сред вас!
-
Поздрав, с благодарност, за поезията!
-
Май много станаха стиховете за самотните майки.Въпреки това - хубаво е и трогващо.
-
Много се радвам, че пак публикуваш!
-
Имаш сърце за всичко и всички. Думите са попили обичта ти, тя блика в тях и ни прави по-добри.
Благодаря за уроците по човечност!🌹 -
❤️&💙
-
Без думи съм! Прекрасно!
-
То на мен и ми личи май, ама да си кажа - обожавам лилаво 💜 А и точно с лилаво настроение го писах - червено като любов, синьо като тъга. Прегръдки и за вас!
-
И на мен ми напълни душицата кучешка. Красимирооо, що плагиатстваш?
Прегръдки и на двете ви! -
Има нужда от хубава поезия. 💜 Мойто е червено, но понеже го копирах от Надя та затова е същия цвят ахах преписвачка
-
Ех живот, майки, кучета ги яли! Поздравления за тъгата и самотата!
-
💜
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
