Sacharova (Кичка Сачарова)
8 20
Feb 6, 2008, 10:57 AM

Майка 

  Poetry » Civilian
1041 0 3
Видях я. Отдалече я познах.
По улицата вървеше тя самичка,
като божията птичка...
От силна радост сърцето ми се разтуптя,
това е мойта майчица добра.

Затъжила се. Идва да ме види...
Седнахме под старата липа
и разговора много бързо завървя,
за отдавна отминали години,
когато била съм и аз малка птичка
и всеки Божи ден сервирала съм
по някоя беличка,
а след това, като голяма,
била съм гордостта на мама.

Загледах се. Косите - вече побелели,
а по лицето с най-прекрасните черти,
бръчиците сякаш са се вплели.
Ръчичките й малки, уморени,
от веничките сякаш набраздени...

Замислих се. И по моите коси
има вече от сребро следи.
Дали и аз някога така
ще седя с моите деца под старата липа,
в разговор за стари времена... 
 

© Кичка Сачарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??