Не плачи, майко Българийо, не тъжи,
отдавна ги няма твойте герой,
опустяват плодородните, земите твои!
Народът топи се, добрият човек вече не важи,
работи до късно, но отдавна не блажи.
Младите бягат по чужбина за пари,
старите си спомнят само своите младини.
Животът е труден, трудът – нечовешки,
земята ти гине със стонове тежки!
Ограбвана от свой, продавана на чужди,
хората – лоши, завистливи, няма ги някогашните дружби!
Но ти не се предаваш, ти си силна,
прекланям се пред красотата ти дивна!
От кремък е направен твоя стар Балкан,
земята, хората, морето красиво черно
толкова войнѝ преживя, това е верно!
Не се предаде, знамето си ти не сдаде,
Вярвам и за теб ще дойдат дни по-добри,
Доброто в хората и човечността, ще победи!
© Валентин Миленов All rights reserved.