palenka (П Антонова)
511 18614
Jan 8, 2025, 9:26 AM

Майката 

  Poetry » Odys and poems
71 2 8

Звездосводът блещука свенливо,

вечерта и нощта лежерно се сливат.

Уморено градът от студа заспива.

И блещукат самотни семафори.

 

Изтрополява късен трамвай.

Един прозорец никога не заспива.

Eдна майка в безсъница превърна

очакването на сина от фронта.

 

Очите не склопила, не целунала

челото му, не видяла земята черната

как го поглъща, с всеки тропот се стряска

и го вижда невиждаща как се връща...

 

Черна забрадка не слага, бяло зрънце

надежда щом в душата ѝ тлее,

за минутка дори да заспи не смее,

свикна вече в очакване да живее.

© П Антонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И за какви точно мародерства сте слушала? И от преки извършители на мародерствата ли или препредавани от второ, трето и четвърто ниво?
  • khanas (Анани Ананиев) - ах, ти! Като дете слушах разказите на възрастните и старите хора. Ти знаеш ли, че когато се е родил Симеончо, на всеки българин е даден по калъп сапун? Не на семейство, а на всеки: от новородено до най-стария.
    За мародерствата през войната от нашите войници в Сърбия, знаеш, че сме участвали във втората фаза на войната, съм слушала.
  • Паленка, вие сте била дете през ВСВ?
  • Танче, благодаря!

    Марийче - случаят в Германия е потресващ. Върна ме назад и си припомних за какви мародерства слушх като дете през II-та СВ, които и нашите са вършили в Сърбия. Как войната изкарва от човека всичко най-животинско. И забравяме, че всички майка ни е раждала.
    Благодаря!
  • Вълнуваш, а това е важно! Вдъхновяваща да е за теб, Пепи, Новата година!♥️
  • Хубав стих, Пепи!
  • Благодаря, Мине!
  • Трогателно, Пепи!
Random works
: ??:??