Звездосводът блещука свенливо,
вечерта и нощта лежерно се сливат.
Уморено градът от студа заспива.
И блещукат самотни семафори.
Изтрополява късен трамвай.
Един прозорец никога не заспива.
Eдна майка в безсъница превърна
очакването на сина от фронта.
Очите не склопила, не целунала
челото му, не видяла земята черната
как го поглъща, с всеки тропот се стряска
и го вижда невиждаща как се връща... ...