По пясъка ронлив вървя мълчалива
и любувам се на картината, която ми се разкрива.
Гледам как вълните във брега се разбиват,
как безпощадно пясъчните дюни заливат.
В хоризонта тъй далечен се замечтах
и с ято гларуси като в сън полетях.
Крила ми подариха и бях една от тях,
от небесните висини невиждани неща видях.
Горите, тъй маслено зелени,
със бетон безмилостно заменени.
Стадо животни хаотично тича,
на бойно поле земята прилича. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up