Ах, мила моя майко,
Закрилница бе ти за мене –
детето твое изнежено,
което не можа да те опознае
дордето ти беше жива и добра!
Благородно бе сърцето ти крехко,
всеопрощаваща – душата всеотдайна,
а аз, синът ти – глупак тотално!
Невежа и самохвалко бях с години,
без да виждам някакъв грях в това!
Отлитаха сезоните като птици прелетни,
а аз (омаян и заблуден от Мечтата ...