Макар да знаеш че на прага
на твоят дом започва всеки ден...
И винаги с начало ново
доставя ти, любов и плен.
Датираш дати, молиш се, надяваш
че от утре светът ни ще е по добър и окрилен.
Но прагът твой напомня ти...човек си!?
Загубил вяра, идеал! Мушица кацнала
на бъчва със вино вкиснато с лъжи неотлежало...
Защо тогава...!? Вярваш във доброто,
грях ли е или лъжа! Или просто идеал...
На прага тази нощ стоя самотен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up