Когато прелистихме вечните страници,
разбрахме, че някъде там ще препускаме,
заедно, сякаш сме истински странници,
макар да си мислим, че днес се напускаме.
Още е рано да кажа завинаги,
но вярвам, че някъде чака ни вечност.
Аз не знам как смъртта ни - намира ни
и защо сме пропити от крехкост...
Днешният край е утре начало.
Отвъд старостта има и младост.
Бавно клатушка се тежко махало,
натъпкано с мигове радост. ...