За пръв път е сурвакар –
малък, срамежлив юнак.
Мама даде му сурвачка –
(от него-по-голяма)
и научи го да казва
"Сурва весела година".
Само, че не го попита,
иска ли в студа да скита
и да удря лели, дядовци и баби.
Ох, да го щипят по бузките,
как мрази!
Три години се измъква,
на четвъртата не може.
Мъничко смутено почва,
но до края стига.
"Догодина, до амина"
и пари не иска!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.