Малка ли съм, че понякога
така налудничаво вярвам
в думите, изречени ей-тъй,
ей-тъй без чувство и без смисъл,
без глас, без нотка топлина?...
Просто думи, прозвучали някак празно...
Малка ли съм, че понякога
така се взирам във очи измамни,
дето даже и зеницата е празна,
във които няма я онази мъничка искра,
която може да изпепели дори и камък?...
Просто поглед, непрогледнал в светлината... ...