На заник слънце сенките се сливат.
Денят си тръгва със наведена глава.
Ята от птици и цветя заспиват.
Зад хълма идва призрачна нощта.
Крила разперила покрива небосвода
звездите трепкат в тази тъмнина.
Нашепва вятърът за тайната природа
на обич чудна сътворена от мечта.
Сребристи ангели са облаци в небето.
Воали в теменужената тишина.
Ефирът е понесъл ритъм на сърцето,
където две души са слети във една.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up